ЗА ПРОТИВОДЕЙСТВИЕ НА УЧИЛИЩНИЯ ТОРМОЗ МЕЖДУ ДЕЦАТА И УЧЕНИЦИТЕ В УЧИЛИЩЕ

I. ВЪВЕДЕНИЕ И ЦЕЛИ НА НАСТОЯЩИЯ ДОКУМЕНТ

Настоящият документ е разработен от Министерството на образованието, младежта и науката с участието на МТСП, АСП, ДАЗД, МВР, ЦКБППМН и неправителствените организации – НМД, фондация "Стъпки за невидимите деца в Българи," фондация "Асоциация Анимус", Дружеството на психолозите в България и УНИЦЕФ и има за цел да очертае рамките на единен механизъм за противодействие на тормоза, който да подпомогне училищата в техните усилия за справяне с това явление.

Въвеждането на общ механизъм за противодействие на тормоза се налага от разбирането, че реален напредък в справяне с насилието може да бъде постигнат само в резултат на прилагането на последователна и целенасочена политика, която се споделя и следва от цялата училищна общност и се подкрепя от всички отговорни институции.
Подобна политика е необходимо да включва мерки и дейности за превенция и намеса, както и разписани механизми и отговорности за действие в ситуации на насилие. Тези елементи са подробно разгледани в настоящия документ.

Документът се състои от няколко основни части. В първата се разясняват понятията "насилие" и "тормоз", както и видовете поведение, които те включват, докато в следващите се разглеждат задължителните елементи на училищния механизъм за противодействие на тормоза. В третата част на документа се очертават и основните ресурси, които училището и съответно Министерство на образованието, младежта науката трябва да осигурят, за да може ефективно да се противодейства на насилието.

 II. ИЗМЕРЕНИЯТА НА НАСИЛИЕТО МЕЖДУ ДЕЦАТА

Насилието между деца в училище обхваща широк спектър от прояви. То е явление със сериозни размери и оставя дълготрайни последици върху психичното здраве и поведението както на децата, които търпят насилие, така и на онези, които го извършват.
Последиците от насилието в училище са особено тежки и продължителни и силно привличат общественото внимание. Българската дума, която отговаря най-точно на явлението е "тормоз" ("bullying").
Какво е насилие: В България в официална употреба е дефиницията на насилието, дадена в & 1, т. 1, 2, 3, 4 и 5 на допълнителната разпоредба на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. Две от определенията имат пряка връзка с насилието от деца върху деца, което е обект на настоящия механизъм.
Физическо насилие е "причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдание без разстройство на здравето".
Психическо насилие "са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника и попечителя или на лицето, което полага грижи за детето, да осигури подходяща подкрепяща среда".
Според чл. 7 ал. 1 и ал. 2 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила от насилие и всеки, на когото стане известно за дете, преживяло насилие, е длъжен да сигнализира органите по закрила.
Тормозът срещу връстници се разглежда от много автори като групов феномен (Craig and Peplar, 1997). Те посочват, че 85% от случаите на насилие се извършват в присъствието на други. Дан Олвеус (Olweus,1993) обяснява този факт с груповата динамика. Според него тормозът е форма на насилие, която се определя като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на един ученик или група.

Ключови в разбирането за тормоза са следите характеристики на това поведение:
1. Злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете;
2. Извършва се от позиция на силата, като едната страна използва
доминиращата си позиция за да нарани другата физически или психически, да я унизи или изолира от социалния живот;
3. Повтаря се многократно във времето, а не е еднократен и изолиран акт на агресия.

Тормозът може да обхваща много широк спектър от поведения. Тормозът може да се състои от преки нападения (удряне, заплаха или принуда, дразнене, подигравка, наричане с обидни прякори, сексуални забележки, открадване или повреждане на лични вещи) или да бъде по-рафиниран, непряк (например разпространяване на слухове или насърчаване на другите да отхвърлят или изключат някого от приятелската среда). Проявите на тормоз най-общо могат да бъдат разделени на следните основни групи:
Физически тормоз - блъскане, щипане, разрушаване, удряне, нанасяне на болка, спъване, затваряне в някое помещение;
Вербален тормоз - подмятания, подигравки, унижение, заплахи, обиди;
Психичен тормоз - подмятане, подиграване, закачане, омаловажаване, заплахи,
изнудване, повреждане на имущество, кражба и хвърляне на вещи, заплашителни погледи, неприятелско следене;
Социален тормоз - избягване, игнориране, изключване от дейността, одумване и разпространение на злобни слухове, натиск върху другите да не влизат в приятелски отношения с децата, обект на тормоз, изолиране.

Физическият тормоз е формата, която възрастните най-често забелязват и затова често мерките за справяне обикновено са насочени именно към нея. Психическият и социалният тормоз по-трудно могат да бъдат установени, тъй като те не са така видими, а и децата от своя страна нямат нагласата да споделят с възрастните за своите преживявания.

В много случаи социалният и психическият тормоз, като обидните думи и прякори, социалното изолиране и други се подценяват и считат за нормална част от процеса на социализация и израстване на децата. Тормозът, независимо от това как се упражнява, е деструктивен и опасен вид насилие. Следователно усилията за справяне с насилието от деца над деца в училище трябва да бъдат насочени към всички проявления на това явление, а не само към неговите физически форми.

Разпознаването на физическото насилие включва следните физически и поведенчески показатели:
- различни по вид и цвят натъртвания, включително синини, постоянни или чести червени петна, включително от пръсти, насинени очи, следи от ухапване;
- неправдоподобни или объркани обяснения за травмите, включително едносрични отговори;
- безпокойство и крайности в поведението - от агресивност до пасивност;
- лоша представа за себе си - децата смятат, че са заслужили насилието;
- прекалена отстъпчивост на детето и оставяне без протест да се прави каквото и да било с него;
- влошаване на здравословното състояние, което включва прилошавания, главоболие, отпадналост; - влошаване на успеха и чести отсъствия от училище;
- чести отсъствия от определени часове, например физическо;

Разпознаването на психическото насилие включва следните физически и поведенчески показатели:
- детето може да стане затворено и изолирано, да не желае да контактува с връстниците си;
- агресивно поведение и/или поведение, насочено към привличане на вниманието, упорито непослушание, самонараняване;
- внезапни избухвания, които са необичайни за възрастта или нивото на развитие на детето;
- бягане и криене, включително зачестили бягства от училище;
- загуба на доверие, неучастие в общите занимания в училище, ниска самооценка;
- употреба на алкохол, медикаменти, самозанемаряване (постоянно обличане на едни същи дрехи или отказ да сресва косата си);
- психосоматични симптоми.

Тормозът може да бъде реален или виртуален. Бурното развитие на електронните комуникации през последните години доведе до нарастване на проявите на насилие, които се извършват чрез интернет или мобилен телефон. Тук спада разпространяването на:
- обидни, заплашителни и подигравателни текстови съобщения по мобилен телефон, електронна поща, Skype или Facebook;
- разпространяване на материали, които уронват достойнството на детето или го унижават;
- снимането на детето с мобилен телефон и свободното разпространяване на снимки или видео в интернет или други канали без негово съгласие, на слухове, клюки и заплахи в социалните мрежи, крадене на самоличност и др.

Един от признаците, че дете може би е жертва на кибертормоз е рязката смяна на настроението и поведението му при използване на интернет или получаване на обаждане по мобилен телефон - напр. детето става мълчаливо и боязливо.

Роли в ситуации на тормоз

В ситуациите на тормоз могат да бъдат въвлечени много деца, като ролите могат да се разделят по следния начин:
мъчител (агресор) – инициатор и изпълнител, който кани другите да се присъединят, лидер, който измисля нови начини за издевателство;
помощник на мъчителя – помага с цел да получи одобрението на мъчителя, присъединява се към тормоза, когато вече е започнал;
подкрепящ мъчителя – винаги присъства, дори да не се намесва активно; присмива се на жертвата, окуражава мъчителя, приканва другите да се забавляват;
защитник на жертвата – опитва се да каже на другите да спрат, вика за помощ, защитава или насърчава жертвата;
страничен наблюдател – стои настрана, преструва се, че не забелязва, не взема страна и не прави нищо;
жертвата – обект на тормоза.

Има и малка група деца, които са едновременно и насилници и насилвани. Обикновено такива деца са тормозени от някой "по-силен", а те реагират като тормозят някой по-слаб от тях.

За ефективното справяне с насилието и тормоза от изключително значение е да се повлияе и промени поведението на всяко дете, а не да се съсредоточат усилията само върху преките извършители и потърпевши. Начините и подходите за това са различни, но те са неделима част от общата стратегия за справяне с явлението.

 III. ОСНОВНИ ЕЛЕМЕНТИ НА МЕХАНИЗМА ЗА ПРОТИВОДЕСТВИЕ НА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

1. Разработване и въвеждане на превантивни мерки за предотвратяване и противодействие на тормоза в училище. Причините за насилието са много и комплексни и училището трудно би могло да повлияе на всички. То може обаче успешно да намали тези фактори, които са свързани със средата в училище и които допринасят за проявата на агресия, както и за утвърждаване на агресивни модели на поведение като например:
. непоследователните и наблягащи на наказанието подходи за справяне с нежеланото поведение на децата;
. неясните правила и очаквания за това какво представлява приемливо поведение в училище;
. недостатъчните усилия за възпитаване у децата на социални умения и нагласи, които не допускат насилие във взаимоотношенията, липсата на ефективна система за надзор и др.
. физическата среда в училище също може да бъде предпоставка за изява на агресивното поведение;
. нагласите към ученето и съревнователният елемент между учениците;
Основният принцип е прилагането на цялостен училищен подход, полагане на координирани и последователни усилия за предотвратяване на тормоза и създаване на по-сигурна училищна среда1.

1 Предложената по-долу рамка е базирана на опита на други европейски държави, които са постигнали ефективни резултати. Също така се основава и на резултати от пилотен проект на МОМН, с партньорството на УНИЦЕФ, ДАЗД, Столична община и Дружество на психолозите през 2007 – 2008 г. Изследванията, проведени в участващите шест училища в рамките на проекта, показват, че тормозът взима сериозни размери – 27 % от децата търпят многократно насилие, а 10% признават, че извършват насилие.
Превенцията на тормоза включва комплекс от мерки, които най-общо имат за цел ограничаване и/или елиминиране на предпоставките и рисковите фактори, допринасящи за насилието.
Превантивните мерки в училище трябва да започнат задължително с оценка на проблема с насилието, както и с определяне на елементите на училищната компетентност за справяне и недопускане на явлението.

1.1. Осъзнаване и оценка на проблема.

Оценката и осъзнаването на проблема е първата стъпка към неговото решаване.
Оценката на проблема изисква да се даде отговор на следните въпроси: Осъзнава ли се проблемът и какво се знае за него? Кои видове и какви форми на тормоз има в училището? Колко често те се проявяват? Къде са местата, на които най-често се случват? Кои са частниците?
За да се изгради защитната мрежа е необходимо да се поставят ясни граници, изграждане на ценности, правила и процедури, които не допускат прояви на насилие и тормоз във взаимоотношенията в училище.

Основните въпроси, които трябва да намерят отговори тук са:
1. Има ли правила и решения във връзка с всяка една проява на тормоз, дефинирана в предишната стъпка?
2. Има ли система за превенция и намеса? Познават ли децата и родителите възможностите за реагиране, ако все пак има изградена някаква система за защита?
3. Използват ли децата, родителите и учителите тази система?
4. Получават ли децата помощ когато я поискат и каква?
5. Имат ли капацитет учителите, учениците и родителите да реагират на различните форми на тормоз?
6. От какъв вид допълнителна подкрепа или обучение има нужда, за да могат да участват ефективно и да се спре с безразличието?
7. От какъв вид сътрудничество и помощ с други, външни за училището служби, организации или институции, има нужда?
8. Кои са те и как могат да бъдат привлечени? Действа ли в училището ефективна система за дежурства и обхваща ли тя местата, на които най-често се случва насилието?

Отговорите на тези въпроси, от една страна, дават информация за това какво е субективното мнение на всички заинтересовани лица, а от друга страна, служат за създаването на реална картина на ситуацията в училище.

Оценката да се извършва регулярно, в началото и в края на учебната година.

Оценката се организира от училищното ръководство.

Предлага се да се използва въпросник, разработен от проф. Пламен Калчев (2003). Приложение

За целта могат да се използват редица инструменти като специални въпросници, дискусии с участие на цялата училищна общност, фокус групи с деца, учители и родители и др. На базата на извършената оценка в началото на всяка учебна година се изготвя план за противодействие на училищния тормоз. Този план се ревизира и актуализира всяка година.

Изследването на проблема се обсъжда на педагогически съвет, с непедагогическия персонал, с родителите и децата.

В края на учебната година може да се проведе училищна конференция с участието на цялата училищна общност или серия от фокус групи с деца от различни възрасти, родители и учители и др.

1.2. Дефиниране на елементите на училищната компетентност

1.2.1 Създаване на училищен координационен съвет за справяне с насилието Във всяко училище да се създаде координационен съвет с ясни функции и делегирани отговорности, който да отговаря за планиране, проследяване и координиране на усилията за справяне с тормоза. Съветът да се ръководи задължително от заместник-директор и да включва училищния психолог или педагогически съветник, учители, ученици и родители.
Комплексът от превантивни мерки трябва да включва всички възможни аспекти и форми на тормоза, ясно да фокусира вниманието върху участието на всички групи и да се планира на три нива - класна стая/паралелка, училище, общност.

Дейности на ниво клас/класна стая:
- За работата на ниво класна стая следва да се прилагат всички форми на групова работа, дискусии, решаване на казуси, споделяне на опит, като се използват възможностите на часа на класа, предмети от задължителното учебно съдържание, различни извънкласни и извънучилищни дейности.
- Необходимо е да се извеждат теми от учебното съдържание, които могат да се използват за работа и анализ по проблема насилие, свързани с правата на децата, ценностите, социалните роли, функционирането на групите и институциите и т.н. Целта е да се създаде пространство, в което се говори открито за тормоза и се работи за формирането у децата на нагласи и социални умения, недопускащи насилие като например емпатия, толерантност и уважение към различията, решаване на конфликти и др. Децата трябва да се стимулират първо сами да дават отговори на поставените въпроси, а след това да се предлагат официални дефиниции. Всяка първа дискусия трябва да започне с договаряне на правилата за работа, като например - всеки има право да каже какво мисли, всеки има право да бъде изслушван, мненията не се омаловажават и т.н.

Основните теми могат да бъдат:
1. какво представлява тормозът, разпознаваме ли го и как можем да докладваме за случаи на тормоз;
2. какви са преживяванията на извършителя и потърпевшия (някои видове поведение като присмиването може да изглеждат като игра или шега, но обиждат и водят до негативни емоции у този, към когото са насочени и той да се чувства унизен или заплашен);
3. как се чувстваме когато видим прояви на тормоз и какво правим;
4. какво можем и искаме да направим;
5. кои са основните ценности, правила на поведение, които следва да приемем;
6. как можем да ги прилагаме.

Разглеждането на последната тема следва да завърши с изработването на общи правила на поведение и договаряне на процедура, в случай на нарушаване на правилата. Въпреки че това са дейности на ниво класна стая, те могат и е важно да се приложат и с родителите, и с учителите.

Паралелно с дейностите в клас е необходимо да се провеждат и дейности, които обхващат цялата училищна общност.

Дейностите на ниво училище включват:
1. обобщаване на всички предложения за правила на поведение и ценности, направени от класовете и формулиране на общоучилищни ценности и правила, които да бъдат част от училищната политика;
2. договаряне на единен механизъм, включително разписани ясни отговорности, за реагиране при всяка проява на тормоз и насилие;
3. разработване на предложения за промени в Правилника за дейността на училището и обсъждането им с училищната общност;
4. приемане на съгласуваните промени;
5. прилагане на програми за развитие на личните и социалните умения на децата;
6. подобряване на системата от дежурства с оглед обхващане на местата, в които на етапа на оценка е установено, че се извършва тормоза;
7. подобряване на системата за съобщаване на случаи на тормоз (въвеждане на нови форми и канали, гарантиране на конфиденциалността);
8. включване на експерти, родителите и самите ученици в процеса на създаване и реализирането на всички интервенции;
9. използване на подхода за работа с връстници (peer education), които трябва да станат естествените помощници при реализирането на всички видове интервенции както по отношение на децата, които са обект на тормоз, така и по отношение на децата, които упражняват насилие;
10. повишаване квалификацията на учителите за работа с програмите, включително реализиране на специализирани тренинги за определени категории от работещите в училище за справяне с критични ситуации и други;
11. ясно разпределение на конкретни отговорности на всички възрастни в училището, вкл. дежурства на определени места;
12. разработване на стъпки за привличане на родителите;
13. разработване на процедури и механизми за осигуряване на непрекъснато съгласуване на интересите и потребностите на отделните групи, съставляващи училищната общност;
14. осигуряване на реални партньорства с външни на училището служби, организации и специалисти;
15. насочване към основни здравни и социални услуги за децата и семействата.

Привличането на родителите е важна част от реализирането на училищната програма и важно условие за нейната ефективност.

Родителското съдействие може да има различни измерения като:
1. родители - специалисти от областта на помагащите професии (психолози, социални работници, лекари, свещеници) или други професии, които могат да бъдат полезни, включително журналисти, спортисти, драматурзи, композитори, музиканти, художници, режисьори и други, с чиято помощ могат да реализират ценни училищни инициативи и други;
2. родители, които могат да се включат в групи за придружаване на определени групи деца по пътя от дома до училището;
3. родители, които могат да станат посредници между училището и родителите или други организации и институции;
4. родители, които могат да осигуряват ресурси - в натура, услуги или пари, за изпълнение на училищните дейности.

2. Въвеждане на защитната мрежа – Правила за задълженията на всички служители по темата, включване на родителите, дежурства.

2.1 Интервенции в ситуации на тормоз, според приетите правила

Училището се нуждае от ясни процедури в случаите, които са специфични за всяко училище, район или общност. Примерен вариант за процедури:

 Ниво на тормоз

Отговор на училището
Ниско нарушаване на правилата
Прекратяване – изтъкване на нарушеното правило – налагане на съответната последица
Повтаряне на едни и същи нарушения на правилата
Протокол за тормоз – възстановяване на щетата, преценява се дали е необходимо да се разговаря с родителите
Сериозно - злоупотреба със сила, както и при екстремни ситуации, в които съществува опасност за живота и здравето, телесния интегритет, както на детето-жертва, така и на детето-извършител.
Насочване към местната комисия за БППМН и полицията, ОЗД и община по силата на координационнния механизъм;
Протокол за тормоз – среща с родителите – възстановяване на щетата – включване на учениците в допълнителни програми
Намесата и справянето с конкретни ситуации на тормоз и насилие е част от цялостната политика на училището срещу насилието. Намесата на възрастните следва внимателно да се обмисли и планира. Тя трябва да бъде последователно прилагана от цялата училищна общност, за да бъде максимално ефективна. Важно е да не бъдат омаловажавани и първите прояви на влошаване на отношенията между децата и поведение, което е неприемливо. Необходимо е още при най-малките сигнали и съмнения за тормоз да се предприемат стъпки, за да се предотврати ескалация на насилието и да се изпрати ясно послание, че такова поведения няма да бъде толерирано. Вниманието трябва да бъде насочено както към проявите на физически тормоз, така и към неговите социални и психологически форми.

По-голямата част от ситуациите на тормоз могат да бъдат овладени от учителите, а някои от самите деца. Всяка намеса изисква внимателна преценка на ситуацията и нейната тежест. На първо място важно е да се разграничат случаите, когато не се касае за тормоз, а само за игра или приятелско премерване на силите между децата. За целта е необходимо да се наблюдава поведението на децата, включително и на тези, които само присъстват без активно да участват. Следното би могло да помогне за правилна оценка на ситуацията:
- Ако децата се закачат, бутат или блъскат или си разменят шеги, като при това се смеят, разменят си ролите и позициите и никое от тях няма видимо доминиращо положение, а околните не им обръщат особено внимание, то най-вероятно става дума за игра.
- Ако едно от децата е видимо напрегнато, не се усмихва, опитва се да се махне, ако ролите не се сменят, а другото дете е в постоянно доминираща позиция и това поведение привлича вниманието на околните, то най-вероятно става дума за тормоз.
Ако се касае просто за приятелска игра учителят може да се намеси, за да предупреди децата да внимават да не се наранят. Ако обаче наблюдаваното поведение може да бъде определено като тормоз е необходимо да се предприемат следните стъпки:

2.2 Прекратяване на ситуация на тормоз:
Задължение на всеки учител е да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел.

2.2.1 В случай на физически тормоз децата трябва да бъдат разделени и да се прекрати физическият контакт между тях незабавно.

2.2.2 Не трябва веднага да се разпитва за случилото се, да се обсъждат причините за насилието или да се изяснява ситуацията. Това може да се случи на по-късен етап.

Важното е учителят ясно да обяви пред всички, че това е насилие и то е недопустимо поведение. В този момент не е добре да се разпитва за подробности и детето, което е потърпевшо, особено в присъствието на насилника и други деца, защото това може да урони неговото достойнство;

2.2.3 Честа спонтанната реакция на възрастните е заставането на страната на "жертвата" и наказване на "насилника". Ключово при интервенцията на възрастните е приемането на разбирането, че детето, обект на тормоз, не се нуждае от състрадание, а детето, извършител на тормоз, не се нуждае от наказание, особено което го унижава, а от състрадание, за да може то да развие това чувство към другите. Защото липсата на състрадателност е една от основните причини, поради която се упражнява тормоз.

2.3. Реакции спрямо детето, което е упражнило тормоз:

2.3.1 Когато става въпрос за първа проява, която не е тежка по отношение на нанесената вреда, може да се приложи подходът за възстановяване на щетата или да се наложи друга предварително съгласувана мярка;

2.3.2 Когато се прилага подходът за възстановяване на щетата е необходимо задължително да се уведоми класният ръководител;

2.3.4 Подходът за възстановяване на щетата често се прилага в училище като логическо последствие от отклоняващото се поведение, свързано с рушене на материалната база. Той се основава на принципа, че "всяка щета, нанесена на друг, трябва да бъде възстановена" и включва съответните действия в тази насока. Същият подход успешно може да се прилага и когато се касае за нематериални щети. Важно е преди да се прилага подходът да бъде предварително съгласуван с цялата училищна общност, включително и с децата, и да бъде част от политиката на училището.

Подходът за възстановяване на щетите изисква време и по-задълбочен разговор с детето, което е извършило насилие, за да му се помогне да разбере какви са последствията от неговата постъпка. Поради тази причина е най-добре този подход да се приложи от класния ръководител, педагогическия съветник/училищния психолог на детето. Важно е учителят със спокоен и умерен тон, както и с държанието си, да покаже ясно, че проблемът е в начина на поведение, а не в личността на самия ученик, и че се действа с оглед отново да се възстановят ценностите, към които цялото училище се придържа, а не за да бъде наказан. Възстановяване на щетата е принцип, който предполага, че хората правят грешки. Грешките следва да бъдат поправени, като същевременно не се налагат наказания. Този принцип подчертава поемането на отговорност за неприемливо поведение и за позитивно решаване на проблема. Ключов момент във възстановяването на щетата е, че класният ръководител разговаря с ученика, а ученикът сам избира и решава как ще поправи грешката си, с което отново ще се възстанови нарушената ценност. С това негово решение трябва да се съгласи и ученикът, който е бил потърпевш от тормоза.

Като първа стъпка класният ръководител изслушва детето. Не е желателно детето да се изслушва съвместно с потърпевшото дете. След изясняване на ситуацията и постигане на договорка, класният ръководител за определен период от време може да проследява поведението на децата и да дава обратна връзка. Класният ръководител може да потърси съдействие и от другите учители, които също да проследяват поведението на децата и да реагират своевременно. Педагогическият съветник или училищният психолог също може да подпомогне работата на учителя като наблюдава детето във взаимоотношенията му с другите деца и даде насоки за действията и мерките, които учителят да предприема при необходимост или като насочи детето насилник и неговото семейство към услуги в общността като центрове за превенци и консултативни кабинети към местните комисии за БППМН, центрове за обществена подкрепа, комплекс за социални услуги, общински съвети по наркотичните вещества и др. (индивидуално или семейно консултиране).

2.4 Реакции спрямо дете, което е обект на тормоз

Работата с деца, които са обект на тормоз, трябва да бъде насочена към формиране у тях на умения за справяне с подобно поведение.

2.4.1 Важно е класният ръководител да поговори с детето, по възможност още същия ден (или веднага след като е разбрал за случая, ако се касае за ситуация, за която е научил случайно) и да разбере какво точно се е случило. Ако е необходимо отделни факти могат допълнително и дискретно да бъдат проучени;

2.4.2 Погрешно е открито и публично пред другите деца да се оказва подкрепа на потърпевшото дете, защото това допълнително ще урони достойнството на детето пред неговите връстниците;

2.4.3 При този първи разговор е важно да се предложи на детето подкрепа, като се остави то само да определи какво точно ще му помогне да се почувства сигурно;

Необходимо е да се подчертае поверителността на разговора, като се спомене кои ще бъдат уведомени за случилото се;

2.4.4 Детето трябва да почувства доверие и сигурност за споделяне, което е особено важно, ако насилието се повтори. Може да му се предложи да поговори с училищния психолог;

2.4.5 Никога не трябва да се предлага среща между дете, жертва на насилие и неговия мъчител с цел да се помирят и да се разберат. Такива срещи могат да доведат до неблагоприятни последствия;

2.4.6 Наблюдавайте детето в следващите дни, за да се уверите как се чувства и при необходимост отново разговаряйте с него.

2.5 Реакции, спрямо наблюдателите:

2.5.1 Да се работи с наблюдателите на това ниво, не само на нивото на превенцията, а с групата след ситуация на тормоз;

2.5.2 Не се отстраняват наблюдателите, когато се прекратява или управлява ситуация на тормоз като всички, които са били там да видят какво се прави съгласно правилата на училището;

2.5.3 Изтъкват се тези, които са се намесили в защита ценностите на училището. На останалите се споделя очакването да направят същото, ако се случи в бъдещето;

2.5.4 Убеждение за отговори на насилието с думи, търсене на помощ и съобщаване за случая.

2.5.5 Насърчение за грижа спрямо тормозеното дете.

2.6 Училищна система за насочване към други служби

2.6.1 Регистриране на ситуации на тормоз

От 2010 г. функционира "Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция" (КМ). Основната цел на Координационния механизъм е да бъдат обединени ресурсите и усилията на професионалистите и органите за закрила за осигуряване на ефективна система за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие. Всяка ситуация на тормоз трябва да бъде регистрирана и описана в единен регистър на училището от учителя, който я е наблюдавал. Това се налага, за да може да се проследи развитието на случая във времето и да се планира подходяща интервенция. Добре е регистърът да съдържа кратко описание на всяка ситуация, кога се е случила, кои са участниците и какви мерки са били предприети. Този регистър трябва да се съхранява на достъпно място в учителската стая.

В случаите, при които поведението на детето се отличава с изразени агресивни прояви, снижен контрол върху гнева, склонност да разрешава конфликтни ситуации с насилие е необходимо да бъде потърсено съдействие от страна на отдел "Закрила на детето" по местоживеене. Като първа стъпка се уведомява директора на училището, който е задължен да уведоми съответния отдел "Закрила на детето" по местоживеене и отдела за "Закрила на детето", на чиято територия е училището, местните комисии за БППМН, полицията и всички останали участници в мултидисциплинарния екип по силата на координационния механизъм.

Детето, което е склонно към насилие, се нуждае от разбиране на неговите потребности, причините за агресивното поведение, помощ при осъзнаване на собствените чувства, умения за контрол на гнева, развитие на емпатията.
В същото време има и една група деца, които са едновременно и насилници, и жертви. Възможно е детето да е жертва на насилие в семейството си или да е насилвано от някои "по-силни" връстници. Децата жертви могат да упражняват насилие върху някой по-слаб от тях. Те са най-рискови по отношение на бъдещото си развитие и израстване, защото търпят последиците и на единия, и на другия профил.
В тази връзка е необходимо да бъде потърсено съдействие от страна на социалните работници от отделите "Закрила на детето" към Дирекциите "Социално подпомагане".
Социалният работник е професионалистът, който може да проучи ситуацията, в която се намира детето, условията, при които живее, родителският капацитет и при необходимост да предприеме мерки, които да подпомогнат детето и семейството като цяло.
В случаи на дете в риск е важно да бъдат обединени усилията на специалистите от различни области, за да бъдат ефективни мерките за закрила. В този смисъл социалният работник е партньор на останалите специалисти, ангажирани с проблема.
Към настоящия момент на местно ниво са сформирани мултидисциплинарни екипи.
Задължително представени страни в тези екипи са представителите на Дирекции "Социално подпомагане" (отдел "Закрила на детето"), МВР и общината.

2.6.2 Кога и къде може да бъде подаден сигнал за дете в риск?

Съгласно Закона за закрила на детето, чл. 7 (1) "Лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи.

(2) Същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна".

Към Държавна агенция за закрила на детето функционира Национална телефонна линия за деца 116 111. Националната телефонна линия за деца предоставя консултиране, информиране и помощ по всякакви въпроси и проблеми, свързани с деца. Към нея при необходимост могат да се обръщат за съдействие и професионалисти. Националната телефонна линия за деца с номер 116 111 е с национално покритие, достъпна от територията на цялата страна, напълно безплатна за обаждащите се, независимо дали звънят от стационарен или мобилен телефон. Тя функционира 24 часа в денонощието.

Според Координационния механизъм, в случай че сигналът за насилие бъде приет от някой от визираните органи за закрила – получен от ДСП/ОЗД, ДАЗД или МВР (съгласно чл.7 от Закона за закрила на детето), той е длъжен да уведоми за това останалите незабавно до 1 час от регистриране на сигнала, включително по телефон и факс. Сигналът се изпраща в Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето.

Съгласно Координационния механизъм във всеки един отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" началникът на отдела е на разположение, като той определя отговорен социален работник. В отдел "Закрила на детето" определеният отговорен социален работник извършва проверката на сигнала до 24-часа от постъпване на сигнала.

Мултидисциплинарният екип на местно ниво следва да си постави единна стратегическа цел, за постигането на която следва да изготви съвместен план за действие с разписани конкретни задачи със срок за изпълнение. Всеки един от посочените по-горе участници в мултидисциплинарния екип набелязва и предлага на останалите от екипа конкретни задачи по случая, които да изпълни, съобразно собствените си правомощия, в съответствие с нормативната уредба. Конкретните задачи за изпълнение следва да бъдат зададени така, че да може всеки участник да действа съобразно оперативната си самостоятелност, като изпълнението на конкретните дейности и задачи да бъде подкрепено от съдействието на останалите участници и в същото време това да спомогне за крайния резултат – дългосрочна цел, която трябва да гарантира в най-голяма степен интереса на засегнатото дете.

От страна на училището всеки един професионалист, работещ в системата на образованието може да подаде сигнал към отдел "Закрила на детето" по местоживеене на детето. Това може да бъде директор, учител, педагогически съветник, училищен психолог, възпитател, хигиенист и т.н.

Когато сигналът се отнася за дете в риск, той ще бъде проучен от социалния работник, дори да е подаден анонимно.
При проучването на сигнала социалният работник може да потърси съдействие от страна на училището – информация за детето във взаимоотношенията му с учениците, впечатленията на учителите, т.е. ще потърси информация, с която да бъде направена оценка на случая.
При проучването на сигнала и предприемането на действия се изисква работа в екип от страна на различни специалисти. От една страна, за да се направи точна оценка, а от друга – да бъдат съгласувани действията на различните специалисти.
В случай че бъде установен риск за детето, то ще бъде отворен случай, т.е. ще бъдат предприети мерки за закрила. Ще бъде изготвен план, в който ще бъдат описани планираните мерки, като социалният работник ще следи за изпълнението на плана.
Социалният работник може да консултира семейството, да насочи родителите и детето към подходящи социални услуги и консултации.
В работата с децата и техните семейства всеки професионалист има своята роля.
Ролята на социалния работник е свързана с проучване на семейната среда и предприемане на мерки за закрила. В същото време, той има правомощията и ангажимента да консултира родителите, да подпомогне тяхната ангажираност в работата с детето на ниво училище.
Работата в екип ще даде възможност и за обратна връзка между различните специалисти, работещи с детето и неговото семейство за успехите или трудностите в планираните цели.

2.7. Включване на родителите

2.7.1 Във всички случаи е необходимо родителите да бъдат уведомени за случилото се, както и за предприетите от училището действия за разрешаване на ситуацията;
2.7.2 В разговора е важно да се акцентира върху необходимостта родителите да не критикуват другото дете, а да се опитат да погледнат на ситуацията през погледа на другата страна;
2.7.3 Родителите трябва да бъдат запознати, че критиките, обидите и неглижирането на другото дете от тяхна страна само ще задълбочат конфликта;
2.7.4 Разговорът трябва да бъде проведен на подходящо място, в партньорски взаимоотношения, като се предостави отворено пространство за споделяне на техните опасения и гледни точки;
2.7.5 От разговора могат да бъдат изведени конкретни договорки кой какво може да предприеме и какво се очаква като резултат;
2.7.6 Учителят може да насочи родителите за консултация с педагогическия съветник или училищния психолог.

3. Ресурсна обезпеченост
3.1 Училищното ръководство се задължава да осигурява:
3.1.1 Обучение за всеки един от служителите си задължително всяка година;
3.1.2 Изграждане на механизми за взаимодействие с различни институции;
3.1.3 Осигуряване на подкрепяща мрежа от специалисти в училище, които да удържат ситуации на тормоз в училището;
3.1.4 Осигуряване на материали и други.
3.2 Министерството на образованието, младежта и науката:
3.2.1 Осигурява проучване на необходимостта от повишаване на квалификацията на
педагогическите специалисти в областта на справяне с училищния тормоз;
3.2.3 Осигурява планирани обучения чрез включване на области, свързани насилието и тормоза в Националната програма за квалификация, посредством оперативни програми и други;
3.2.4 Подпомага училищните екипи при разработване на програми от грижи за деца в риск и в случаи на насилие посредством Националната мобилна група за психологическа подкрепа.

Настоящият документ има характер на задължителен при разработване на училищни политики и програми, свързани с насилието и при справяне в случаи на насилие.

КАКВО ОЗНАЧАВА ТОРМОЗ В УЧИЛИЩЕ ОТ ВРЪСТНИЦИТЕ?

Тормоз в училище от връстниците означава, когато едно дете или група деца нарочно се отнасят лошо към друго дете, което е по-слабо и не може да се защити (да им отговори): напр. дразнят го, обиждат го, подиграват му се, измислят му неприлични прякори, бутат го, удрят го или го ритат, заплашват го, взимат му нещата, изнудват го, затварят го в стаята или правят други неприятни неща.

Тормоз означава също така когато за някое дете се пишат обидни неща, напр. по дъската, стените, разпространяват се злобни слухове, клюки и измислици или когато другите деца нарочно го изключват от игрите, не искат да говорят или да правят нищо заедно с него.

Тормоз означава, когато към дадено дете се отнасят по този начин не само веднъж (еднократно), а много пъти или в продължение на дълго време Тормозът се различава от конфликтите, караниците или схватките в училище, които възникват между деца с приблизително еднаква сила. При тормоза едното дете (групата от деца) са очевидно по-силни от другото дете, което е по-слабо и не може да се защити, да отговори на тези, които го тормозят.

СОФИЙСКИ УНИВЕРСИТЕТ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

Катедра "Обща, експериментална и генетична психология"

ВЪПРОСНИК ЗА ТОРМОЗА В УЧИЛИЩЕ

 След като прочетеш внимателно всеки въпрос, огради с кръг верния според теб отговор. (Можеш да оградиш повече от един отговор.)

1) В твоето училище какво правят децата които тормозят други деца?
 а) блъскат, удрят другите деца;
 б) заплашват ги;
 в) обиждат ги, псуват ги, измислят им неприлични прякори;
 г) дразнят ги;
 д) взимат им от нещата;
 е) говорят зад гърба им, разпространяват за тях неверни неща, клюки;
 ж) изнудват ги;
 з) настройват другите деца срещу тях;
 и) искат им пари;
 й) друго (посочи какво):

---

2) Къде се случва децата да бъдат тормозени:
 а) в класната стая;
 б) по коридорите;
 в) в тоалетните;
 г) пред бюфета;
 д) на двора на училището;
 е) на улицата;
 ж) в квартала, пред блока;
 з) на друго място (посочи къде):

---

3) Случвало ли се е досега теб да те тормозят ?
а) да; през тази учебна година?
б) не;

4) Ако ти се е случвало да те тормозят през тази учебна година, колко често?
 а) всеки ден;
 б) няколко пъти през седмицата;
 в) веднъж седмично;
 г) един път през месеца;
 д) по-рядко от един път през месеца;
 е) досега не се е случвало да ме тормозят.

5) Ако ти се е случвало да те тормозят, децата, които те тормозиха бяха:
а) от твоя клас а) момчета;
б) от други класове б) момичета;
в ) от твоя клас и от други класове в) момчета и момичета;
6) Ако ти се е случвало да те тормозят, децата, които те тормозиха бяха:
а) сами;
б) с тях имаше и други деца, които също те тормозиха;
в) с тях имаше и други деца, но те само гледаха.

7) Случвало ли се е някой да те тормози през тази седмица?
а) да;
б) не.

8) Когато теб те тормозиха, ти каза ли на някого?
а) казах на някого от учителите;
б) казах на майка ми;
в) казах на баща ми;
г) казах на брат ми/на сестра ми;
д) казах на приятели;
е) казах на друг човек
(посочи  на кого): ___________________________
 ж) не казах на никого;
 з) досега не се е случвало да ме тормозят.

9) Ако си казал на някого, това помогна ли ти, доведе ли до спирането на тормоза?
а) да;
б) не;
в) досега не се е случвало да ме тормозят.
10) Виждал ли си да тормозят други деца в училище?
 а) да;
 б) не;

11) Колко често си виждал да тормозят други деца в училище?
 а) всеки ден;
 б) няколко пъти през седмицата;
 в) веднъж седмично;
 в) един път през месеца;
 г) по-рядко от един път през месеца;
 д) досега не съм виждал да тормозят други деца.

12) Ако си виждал да тормозят други деца в училище, казвал ли си някого за това?
а) да, на някой от учителите;
б) да, на приятели;
в) да, на родителите;
г) да, на брат ми/на сестра ми;
д) да, на други възрастни (посочи на кого): _____
ж) не съм казвал на никого;
з) досега не съм виждал да тормозят други деца.

13) Виждал ли си да тормозят деца извън училище?
а) да;
б) не.

14) Случвало ли се е ти да тормозиш друго дете през тази учебна година?
а) почти всяка седмица;
б) почти всеки месец;
в) един-два пъти през учебната година;
г) не се е случвало да тормозя друго дете;

15) Случвало ли се е да тормозиш друго дете през тази седмица?
а) да;
б) не.

16) Кой ти помага най-много, ако се случи някой да те тормози?
а) някой от учителите;
б) майка ми;
в) баща ми;
г) брат ми или сестра ми;
д) приятелите;
е) друг човек (посочи кой): ___________________
ж) никой;
з) досега не се е случвало да ме тормозят.

17) Има ли в твоя клас деца, които обичат да тормозят другите?
 а) да;
 б) не.
18) Ако има, колко са на брой? __________

19) Има ли в твоя клас деца, които често са тормозени от другите деца?
а) да;
б) не.

20) Ако има, колко са на брой? __________

Ти си: а) момче; б) момиче.
Навършени години: ___________
Клас: _________

 

---

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НАУЧИЛИЩНИТЕ КОМИСИИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НААСОЦИАЛНИТЕ ПРОЯВИ НА УЧЕНИЦИТЕ

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Училищните комисии за превенция на асоциалните прояви на учениците са звена за подпомагане на педагогическото ръководство по осъществяване на ранна превенция на асоциални прояви на учениците.
2. Училищните комисии се създават на ниво училище.

II. СЪСТАВ, РЪКОВОДСТВО И КОНТРОЛ
1. Съставът на училищните комисии се определя със заповед на директора.
2. В училищните комисии се включват: педагогически съветници, класни ръководители, учители, училищен лекар /медицинско лице/, представител на училищното настоятелство, родители, представител на фирмата, които охраняват училището и други по преценка на ръководството на училището.
3. Училищните комисии се ръководят от заместник директор или от упълномощено от педагогическия съвет лице.
4. Училищните комисии упражняват контрол по изпълнението на вътрешноучилищния правилник и информират педагогическия съвет за резултатите.

III. ДЕЙНОСТ
1. Училищните комисии проучват:
- причините за асоциалните прояви на учениците от съответното училище;
- факторите застрашаващи сигурността на учениците; съдействат и предлагат мерки за тяхната сигурност в училището и района около него;
- проблемите на учениците, живеещи в неблагоприятна среда /семейства с родител/и/, изтърпяващи присъда, семейства с криминалнопроявени родители, семейства с родители, които злоупотребяват с алкохол или наркотици, семейства с психичноболни родители, семейства, в които се упражнява различен вид насилие, социалнослаби семейства, семейства, в които децата не се отглеждат от родителите и др./;
- причините за системно непосещение, бягства и отпадане от училище, за бягства от дома и предлага мерки на училищното ръководство;
- случаите на насилие срещу деца в училището и причините за това, и предлага мерки на компетентните органи, оказва психологична помощ на пострадалите от насилиедеца.
2. Със съдействието на местната комисия за БППМН и училищното настоятелство подготвя и реализира на училищно ниво програми и проекти по предотвратяване на извършването на криминални деяния, асоциално поведение, насилие, наркомании, проституция, СПИН и половопреносими болести, безнадзорност, скитничество, бягство отдома, влияние на криминогенни секти и др.
3. Предлага на педагогическия съвет мерки за ограничаване извършването на криминални деяния и асоциалното поведение на учениците в зависимост от конкретнитеповеденчески проблеми и възможности на училището.
4. Организира самостоятелно или съвместно с други организации обучение по законодателството за деца, правата на децата, девиации в поведението, отговорността и ролята на родителите.
5. Подпомага решаването на конфликти, личностни проблеми в общуването, проблеми, свързани с девиации в поведението на учениците и консултира родители със съдействието на специалисти.
6. Предлага мерки на училищното ръководство по осигуряване на реда и дисциплината, участва в изготвяне на вътрешния правилник на училището и контрола поспазването му.
7. Уведомява:
- педагогическият съвет по проблеми, свързани с поведението на учениците. Прави предложение пред класния ръководител и педагогическия съвет в съответствие с Правилника за приложение на Закона за народната просвета;
- МКБППМН за криминални деяния и асоциални прояви, извършени от малолетни и непълнолетни от училището;
- МКБППМН относно родители, проявили нехайство към отглеждането и възпитанието на децата си и на основание чл.47 от Закона за народната просвета предлага санкции по отношение на родители, чиито деца не посещават училище;
- полицията и прокуратурата при наличие на данни за криминални деяния, извършени от ученици или за престъпни посегателства срещу деца;
- дирекциите за социално подпомагане /ОЗД/ при получаване на информация за деца, подложени на различно по вид насилие или за родители /настойници/, които проявяват нехайство при отглеждането на децата си.
8. Предлага на училищните и други компетентни органи и неправителствени организации идеи за осмисляне на свободното време и отдиха на учениците, участва в организирането на извънкласна и извънучилищна дейност.

IV. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
1. Училищните комисии работят в сътрудничество с класните ръководители, педагогическите съветници, училищното настоятелство, родителите.
2. Училищните комисии съгласуват дейността си с МКБППМН.
3. Училищните комисии взаимодействат с:
- помощните органи на МКБППМН - центрове за социална превенция, консултативни кабинети;
- обществени възпитатели;
- инспектори на ДПС;
- дирекциите за социално подпомагане /ОЗД/;
- неправителствени организации.

V. ДОКУМЕНТАЦИЯ И КОНТРОЛ НА УК
1. Училищните комисии разработват годишен план за работа, съобразен с особеностите на училището, учениците и населеното място /квартал, град, село/ , в което се намира училището и дългосрочни програми при необходимост.
2. Планът на училищните комисии се одобрява от педагогическия съвет и училищното настоятелство.
3. Училищните комисии водят задължително документация за всички случаи на ученици с асоциално поведение и претърпели насилие.
4. Училищните комисии представят на МКБППМН, в началото на учебната година план за работа, а в края на учебната година - информация за дейността си.
5. Училищните комисии водят книга за кореспонденция.
6. Контролът върху дейността на училищните комисии се упражнява от педагогическото ръководство, общинските и регионалните органи за управление на образованието и местните комисии за БППМН.

VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
1. Активно работещите в училищните комисии могат да бъдат допълнително материално стимулирани по ред, определен от министъра на образованието и науката.

---

МЕСТНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

изх.№ ..........................г.
ДО
ДИРЕКТОРА НА
....................................

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ДИРЕКТОР,
С началото на новата учебна 2012/2013 г. имаме удоволствието да представим на Вашето и на Вашите колеги внимание, превантивните програми в дейноста на Местна комисия за БППМН. Тяхната основна цел е да запознаят Вашите възпитаници с опасностите, които ги дебнат в ежедневието, както и със специфични факти по засегнатите проблематики от нашите специалисти обществени възпитатели.

Ползването на програмите е безплатно след предварително подадена заявка.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ДИРЕКТОР,

за Местната комисия за БППМН ще бъде удоволствие да е в полза на Вашата превантивна работа през предстоящата учебна година, както чрез реализирането на гореспоменатите превантивни програми, така и чрез индивидуалната работа и консултации с ученици, за които прецените, че е необходима индивидуална работа с нашите специалисти към Консултативен кабинет на Местната комисия за БППМН– логопед, психолози, педагози. Консултациите са абсолютно безплатни!!!

Моля при необходимост или нужда от съдействие във връзка с ученици, с които срещате трудност да осъществите контакт с нея/него с цел по-ефективно и бързо реагиране на конкретния случай.

КМЕТ
ИНЖ. КОЛЬО МИЛЕВ

---

МЕХАНИЗЪМ ЗА ДЕЙСТВИЯ И ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ ПРИ УСТАНОВЯВАНЕ НА УПОТРЕБА НА ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА В УЧИЛИЩЕ

---

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА УЧИЛИЩНИТЕ КОМИСИИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АСОЦИАЛНИТЕ ПРОЯВИ НА УЧЕНИЦИТЕ

---

изх.№ 168/30.09.2011г.
ДО
ДИРЕКТОРА НА
...........................

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ДИРЕКТОР,

Във връзка с разширяване и оптимизиране дейността на Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, имам удоволствието да представя на Вашето внимание програмите и дейностите, които могат да бъдат в полза на Вашата и на колегите работа през учебната 2011/2012 г.

1. ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ
Основната цел е повишаване нивото на културата у учениците относно съдържанието на понятието противообществена проява. В много случаи, за много от хората, това си остава едно неясно съдържание, като това от своя страна води до умаловажаване на извършването й. Основна част е чисто правната обосновка и последствията от извършването на противо-обществените прояви сред малолетните и непълнолетните, както и последствията, до които може да доведе извършването й.
Реализира се чрез:
- информиране на децата и учениците за това що е противообществена проява и какво води до нея;
- предоставяне на информация в училищата за законовите мерки и наказания за извършителите на противообществени прояви;
- развиване на знания и умения в учениците за избягване извършването на противообществена проява;
- усвояване на умения за превантивно поведение при конфликтни ситуации в училище, вкъщи, навън.

2. ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА НАРКОТИЧНИТЕ ЗАВИСИМОСТИ
Основна цел е повишаване информираността у малолетните и непълнолетните относно разпространението и употребата на наркотични вещества сред подрастващите.
Реализира се чрез:
- лекции по училищата, информиращи за видовете ПАВ;
- предоставяне на конкретни данни, примери и последици и от употребата на ПАВ;
- предоставяне на информация в училищата за законовите мерки и наказания за малолетните и непълнолетните, използващи и/или разпространяващи наркотици;
- усвояване на умения за превантивно поведение при ситуации в училище, вкъщи, навън, които могат да доведат до пръв достъп до наркотични вещества и тютюнопушене.

3. ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА НАСИЛИЕТО И АГРЕСИЯТА
Водещата цел в разработването на настоящата програма е повишаване информираността у децата за видовете насилие, начините да се предпазим от тях и местата, където можем да сигнализираме в случаите, когато сме жертва или свидетели на насилие. Не на последно място ще се акцентира и върху вниманието на родителите, които играят важна роля върху формирането на поведението у децата и начините за отреагиране при определени ситуации – не винаги правилни.
Реализира се чрез:
- информиране на учениците за проблемите на насилието и средствата за преодоляване;
- предоставяне на информация в училищата за законовите мерки и наказания за извършителите на противообществени прояви и в частност тези, свързани с насилието;
- развиване на умения у децата за предпазване от насилствени посегателства чрез ролеви игри;
- усвояване на умения за превантивно поведение при конфликтни ситуации в училище, вкъщи, навън.

4. ПРОГРАМА ЗА ЗДРАВНА ПРОСВЕТА, ПОВИШАВАНЕ НА ЛИЧНАТА И ОБЩЕСТВЕНА ХИГИЕНА
Основната цел на обучението е учениците да усвоят основни знания свързани с хигиенни правила и профилактика на болестите на "мръсните ръце".
Реализира се чрез:
- запознаване с институциите занимаващи се с обществената хигиена и правата ни като граждани;
- запознаване с особеностите на личната и обществена хигиена, взаимовръзката помежду им и последствията за обществото при неспазване на хигиенни правила;
- представяне на най-често срещаните заболявания, известни като болести на "мръсните ръце".

5. ПРОГРАМА ЗА РАБОТА С РОДИТЕЛИ
В нея се акцентира върху конкретна проблематика в клас или група, при възникване на проблем в координацията и контактите вкъщи или с училището,разрешаване на личностни конфликти между родители или техните деца.
Реализира се чрез подготвена по конкретния проблем програма от специалисти обществени възпитатели. Времетраенето й се определя от спецификата на конкретния случай.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ДИРЕКТОР,

за Местната комисия за БППМН ще бъде удоволствие да бъде в полза на Вашата превантивна работа през предстоящата учебна година, както чрез реализирането на гореспоменатите превантивни програми, така и чрез индивидуалната работа с ученици, с които смятате, че има нужда от индивидуална работа с нашите специалисти.

ЗАМЕСТНИК КМЕТ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МКБППМН
РАДОСТ КОСТОВА

---

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА УЧИЛИЩНИТЕ КОМИСИИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АСОЦИАЛНИТЕ ПРОЯВИ НА УЧЕНИЦИТЕ

---

МЕСТНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

ТРЕНИНГ – ПРОГРАМА УЧИЛИЩЕ ЗА РОДИТЕЛИ

ЦЕЛ:
Повишаване на знанията за:

• Емоционално – психологическите особености на детското развитие;
• Формиране на адекватни емпатични умения;
• Формиране на умения за поставяне на граници спрямо детското поведение;
• Повишаване на родителските компетенции при разрешаване на критични ситуации в семейството;
• Изграждане на умения за справяне в непредвидени ситуации, засягащи детето в семейството;
• Изграждане на умения за реагиране и търсене на помощ в конкретни институции;
• Изграждане на умения за запазване семейната среда при възникването на проблеми в семеъйството.

ЦЕЛЕВА ГРУПА:

• родители на деца с противообществени прояви;
• родители на деца с проблемно поведение;
• родители, нуждаещи се от помощ при решаване на конфликтни ситуации в семейството.

ФОРМА: групова работа, индивидуални консултации

ВРЕМЕТРАЕНЕ: 1h. 30m. четири пъти в месеца

ВОДЕЩИ:

• Рая Попова – клиничен психолог
• Мария Хаджиева – педагог
• други специалисти при необходимост

Забележка: всяка една от темите съдържа в себе си подтеми, които се определят в замисимост от спецификата на формираната група или подадената заявка. Темите не са точно определени за всяка една група и подлежат на промяна при формирането и подаването на други заявки от самите участници.

---

МЕСТНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

ТРЕНИНГ – ПРОГРАМА
за обучение на малолетни и непълнолетни по Сексуално и репродуктивно здравно образование

Цел :

• Да предостави на непълнолетните деца информа-ция за това, как да се грижат за сексуалното си здраве и за здравето си като цяло.

• Да подпомогне младежите при създаването на умения за взимане на решения и за отговорно сексуално поведение.

• Да помогне на непълнолетните за семейното планиране  в техните бъдещи семейства .

• Да насърчи подобряването на комуникативните умения на участниците.

Времетраене :
Шест месеца по четири срещи  – общо 24 сесии / 24 часа /.
Място на провеждане :
В кабинета на Центъра за превенция на малолетни и непълнолетни към МКБППМН.

---

МЕСТНА КОМИСИЯ ЗА БОРБА СРЕЩУ ПРОТИВООБЩЕСТВЕНИТЕ ПРОЯВИ НА МАЛОЛЕТНИТЕ И НЕПЪЛНОЛЕТНИТЕ

изх.№ ........../.................г.

ДО
ДИРЕКТОРА НА
...........................

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН/ГОСПОЖО ДИРЕКТОР,

Наближава един от най-светлите Християнски празници – Въведение богородично, отбелязван и като Деня на Християнското семейство и християнската младеж.
Оставайки верни на традицията ежегодно да организираме конкурси за литературни творби сред учениците от общината, предлагаме на Вашето внимание тазгодишната ни инициатива.
Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните организира конкурс за литературна творба на тема "Християнското семейство и младеж–илюзия или реалност" Авторите на най-добрите творби ще бъдат поканени на кръгла маса на самия празник, 21 ноември 2011 г., на която отново да поговорим за семейството и неговата важност в нашето общество.

Уважаеми господин/госпожо директор,
във връзка с провеждането на конкурса и по-добрата организация, моля да подадете нужната информация на Вашите колеги и в срок до 11 ноември 2011 г. да предадете творбите в стая №6 на Общинска администрация. Творбите ще бъдат оценени от жури от членове на МК и резултатите ще бъдат обявени на сайта ни. С избраните автори ще се свържем лично с Ваше съдействие за допълнителна информация.

ЗАМЕСТНИК КМЕТ И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА МКБППМН
РАДОСТ КОСТОВА

---

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ДЕЙНОСТТА НА УЧИЛИЩНИТЕ КОМИСИИ ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА АСОЦИАЛНИТЕ ПРОЯВИ НА УЧЕНИЦИТЕ

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ 1. Училищните комисии за превенция на асоциалните прояви на учениците са звена за подпомагане на педагогическото ръководство по осъществяване на ранна превенция на асоциални прояви на учениците.
2. Училищните комисии се създават на ниво училище.

II. СЪСТАВ, РЪКОВОДСТВО И КОНТРОЛ
1. Съставът на училищните комисии се определя със заповед на директора.
2. В училищните комисии се включват: педагогически съветници, класни ръководители, учители, училищен лекар /медицинско лице/, представител на училищното настоятелство, родители, представител на фирмата, които охраняват училището и други по преценка на ръководството на училището.
3. Училищните комисии се ръководят от заместник директор или от упълномощено от педагогическия съвет лице.
4. Училищните комисии упражняват контрол по изпълнението на вътрешноучилищния правилник и информират педагогическия съвет за резултатите.

III. ДЕЙНОСТ
1. Училищните комисии проучват:
- причините за асоциалните прояви на учениците от съответното училище;
- факторите застрашаващи сигурността на учениците; съдействат и предлагат мерки за тяхната сигурност в училището и района около него;
- проблемите на учениците, живеещи в неблагоприятна среда /семейства с родител/и/, изтърпяващи присъда, семейства с криминалнопроявени родители, семейства с родители, които злоупотребяват с алкохол или наркотици, семейства с психичноболни родители, семейства, в които се упражнява различен вид насилие, социалнослаби семейства, семейства, в които децата не се отглеждат от родителите и др./;
- причините за системно непосещение, бягства и отпадане от училище, за бягства от дома и предлага мерки на училищното ръководство;
- случаите на насилие срещу деца в училището и причините за това, и предлага мерки на компетентните органи, оказва психологична помощ на пострадалите от насилие деца.
2. Със съдействието на местната комисия за БППМН и училищното настоятелство подготвя и реализира на училищно ниво програми и проекти по предотвратяване на извършването на криминални деяния, асоциално поведение, насилие, наркомании, проституция, СПИН и половопреносими болести, безнадзорност, скитничество, бягство от дома, влияние на криминогенни секти и др.
3. Предлага на педагогическия съвет мерки за ограничаване извършването на криминални деяния и асоциалното поведение на учениците в зависимост от конкретните поведенчески проблеми и възможности на училището.
4. Организира самостоятелно или съвместно с други организации обучение по законодателството за деца, правата на децата, девиации в поведението, отговорността и ролята на родителите.
5. Подпомага решаването на конфликти, личностни проблеми в общуването, проблеми, свързани с девиации в поведението на учениците и консултира родители със съдействието на специалисти.
6. Предлага мерки на училищното ръководство по осигуряване на реда и дисциплината, участва в изготвяне на вътрешния правилник на училището и контрола по спазването му.
7. Уведомява:
- педагогическият съвет по проблеми, свързани с поведението на учениците. Прави предложение пред класния ръководител и педагогическия съвет в съответствие с Правилника за приложение на Закона за народната просвета;
- МКБППМН за криминални деяния и асоциални прояви, извършени от малолетни и непълнолетни от училището;
- МКБППМН относно родители, проявили нехайство към отглеждането и възпитанието на децата си и на основание чл.47 от Закона за народната просвета предлага санкции по отношение на родители, чиито деца не посещават училище;
- полицията и прокуратурата при наличие на данни за криминални деяния, извършени от ученици или за престъпни посегателства срещу деца;
- дирекциите за социално подпомагане /ОЗД/ при получаване на информация за деца, подложени на различно по вид насилие или за родители /настойници/, които проявяват нехайство при отглеждането на децата си.
8. Предлага на училищните и други компетентни органи и неправителствени организации идеи за осмисляне на свободното време и отдиха на учениците, участва в организирането на извънкласна и извънучилищна дейност.

IV. ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ
1. Училищните комисии работят в сътрудничество с класните ръководители, педагогическите съветници, училищното настоятелство, родителите.
2. Училищните комисии съгласуват дейността си с МКБППМН.
3. Училищните комисии взаимодействат с:
- помощните органи на МКБППМН - центрове за социална превенция, консултативни кабинети;
- обществени възпитатели;
- инспектори на ДПС;
- дирекциите за социално подпомагане /ОЗД/;
- неправителствени организации.

V. ДОКУМЕНТАЦИЯ И КОНТРОЛ НА УК
1. Училищните комисии разработват годишен план за работа, съобразен с особеностите на училището, учениците и населеното място /квартал, град, село/ , в което се намира училището и дългосрочни програми при необходимост.
2. Планът на училищните комисии се одобрява от педагогическия съвет и училищното настоятелство.
3. Училищните комисии водят задължително документация за всички случаи на ученици с асоциално поведение и претърпели насилие.
4. Училищните комисии представят на МКБППМН, в началото на учебната година план за работа, а в края на учебната година - информация за дейността си. 5. Училищните комисии водят книга за кореспонденция.
6. Контролът върху дейността на училищните комисии се упражнява от педагогическото ръководство, общинските и регионалните органи за управление на образованието и местните комисии за БППМН.

VI. ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
1. Активно работещите в училищните комисии могат да бъдат допълнително материално стимулирани по ред, определен от министъра на образованието и науката.